Десетте заповеди на Васил Левски

В едно време не тъй далечно, както на нас ни се струва. Време на робство, подобно сегашното, може би не тъй страшно, но по-опасно. Издигна се в нашия небосклон една личност велика, легенда, апостол един друг. Български лъв, с кръв израилска, душата народна, по психика на никой от нашето време приличащ...и се случи така на земята яви се, за втори път, Бог. Той смъртта си намери, тъй както Иисус, на „черно бесило” ,оплакан от майка и близки, и като него в гроб той полегна, но изгубен остана во веки последний му дом по пример христовия. Честта си обаче той своя преглътна и прероди се в 21-ия век. Яви се пред нас и рече ни тей:

I

Аз съм Левски, син твой, който се помъчих тебе да изведа Българийо от туй робство османско...ти няма да имаш друг такъв син, ази ще съм последният твой борец! Каза и отсече. Зашушукаха старците, пушилка се вдигна, захилиха се байганьовците, Тато се расърди и предложи избори, политиците набързо приправиха конституцията, пък ние...Ние се спогледахме, изказахме си мнението и продължихме апатичния си живот.

Дякона присви очи, понаежи се, пък после се почеса без да го сърби и телефона му звънна. Той прие повикването, беше ЕС. 
– Добър ден, чу се от слушалката. Разбрахме, че изявявате някакви...желания, ние решихме, че така просто не може - какво е това фриволно поведение от Ваша страна, да се появявате току така от нищото, обявяваме се против!!! 
( - Питай го да не би да е намерил нефт в България, чу се шушкащият глас на Америка ) . Тогава последва едно изпращтяване и в разговора се намеси не кой да е, а майка Русия.
 – Аз подкрепям нашия брат славянин, братушка Левски не се притеснявайте, ще Ви доставим всичко необходимо – статуи, паметници, бюстове, книги от които да се лее словото Ви - помощ, каквато желаете и ви е нужна... Вижте обаче за газта ще трябва да се разберем по мъжки, че това вашто племе много нагло беее. Вземете едно шише от оная сливовица и ви чакаме след 8 часа в Берлин на наша територия. Ще ни познаете по танковете...

II

Щастлив, че има подкрепа, Апостолът български на свободата продължи и наставляваше така: Недей издига друг на власт, не му се кланяй до земи, недей го приравнява с мене.
 - Късно е Дяконе, къснооо, провлачи замислено един побелял старец, на пейката до него в парка, и изпусна болна въздишка. След това продължи да си говори с набора седнал отстрани му. Васил отрече!
 – Никога за нищо не е късно, щом воля силна имаш и умът ти буен зее.
 – Абе човек, каква воля, какъв ти ум. Нашият ум гарвани изкълваха, а волята...тя отдавна ни беше пречупена, след това по закон взета, та накрая, програмирани, без воля се раждаме вече, рече минаващо наблизо момче с безцветна, куха, сферична глава и не вярвайки че е срещнал някой толкова изостанал и наивен, продължи пътя си оправяйки конците на ръцете и краката, които се губеха някъде нагоре в небето.

III

Дякон Игнатий изгледа учудено младежа, махна с ръка подир него и реши да си провери фейсбук страницата  - „Васил Левски – Апостолът на свободата” . Прие още няколко покани за приятелство, хареса две-три свои снимки и доволен от това, че е създал 2,500 000 искрени приятелства, постна следния статус: Не изговаряй напразно името ми, твоят мъченик-спасител...

След това поигра малко на игрите в социалната мрежа - ДепутатSvil, Партия Wars, Овце Society и още други.  После рефрешна профила си и с изненада видя, че поста му има вече 654,397 лайк-а и щастлив от активността на своите привърженици, подскачаше от крак на крак, вътрешно удовлетворен, че ненавистниците му  ще се изядат от яд.

IV

Доволен, че е толкова популярен, той реши да направи страница в социалната мрежа, която да бъде на по-лежерна тематика. Той я нарече „Помни съботния ден - изпий едно и за мен..” После сложи снимки от снощния купон с 12-те си другари ( Ботев, Раковски, Бенковски, Захари Стоянов, Иван Вазов, Кочо, Братя Жекови,  Каблешков, Братя Миладинови, Караджата) .

Всички много се изкефиха на страницата, тя бързо набра популярност в интернет средите, дори излезе, като 5-та поред новина в централните емисии на телевизии и радиа. Поради големия обществен интерес и подкрепа, Правителството веднага гласува съботният ден да се обяви за Национален празник. По случай честванията пък, на университетите беше позволено да построят всеки по една-две дискотеки и да се отдаде дължимото на апостолите с 4-5 часа танци под звуците на модерните български народни песни

V

Виждайки, че думите му дават плод в душите на българите, Джингибито на нашето минало и бъдеще реши да затвърди позициите си в българската младеж и сподели малко опит от юношеските си години: „Майка ти и баща ти пасат трева, туй да ти е ясно, не им обръщай внимание какво ти говорят, отнасяй се с тях, както ти е кеф – те ще търпят, друго не им остава, а сигурно не ги и бърка особено...”

Думите му посрещнаха одобрението на всички млади хора, впоследствие дори бяха включени в учебниците по педагогика и семейна психология, и се изписаха върху тяхното значение множество трудове и анализи. Състави се теория в основата на която стояха тези нови напътствия. Те бяха доразвити и държавата започна да провежда социалната си политика по нейните стъпки, което доведе до небивал успех сред обществото и неговата морално-ценностна система.

VI

След като управляващите натрупаха положителни активи поради подкрепата, която оказваха на заповедите проповядвани от апостола, съдебната система и парламентът прикоткаха Левски за пръв съветник и спомоществувател за промяна на законите в Конситуцията на България.

В първия си ден на работа, Дяконът на народната съдба нареди следното: „Не убивай, но ако искаш да убиваш стани: мутра, политик, шеф в държавна институция или имай много пари, щом си такъв прави, каквото ти душа сака”. Предложението бе прието с мнозинство, като имаше 160 въздаржали се ( защото ги е нямало на работа ) , 40 против ( зашото, докато са си бъркали в носа са натиснали грешното копче)  и 40 гласували ЗА ( защото са чули правилно какво им е казал шефа на партията да натиснат ).

VII

Оправил вече Наказателния кодекс, Васил Левски насочи благата си проповед към промени в Гражданския. Помислил малко и рекъл: „Не прелюбодействай...изчакай да направим канали за проституция, публични домове, няколко модни агенции и конкурса за красота - пък после давай смело без да се срамиш.”

Тъй като на него не му се занимавало, оставил народните представители да се погрижат за създаването на нужните структури, които да спомогнат закона да проработи. Те се справили бързо със задачата, защото Европейският паричен фонд им отпуснал нужните субсидии и системата завъртяла така бързо парите, както хамстер - колело.

VIII

Дошло ред на Игнатий да се погрижи и за милите, безстопанствени, малцинство сред българското общество (около 1,5 млн.), роми. И така той заповядал: „ Не кради...освен ако не си ром. Ако нямаш работа, нямаш с какво да храниш семейството си, не можеш да си платиш водата и тока, нямаш възможност да пратиш децата си на училище, да им купиш дрехи, книги...и се случи така да откраднеш, то не подлежиш на милост и отиваш за дълго в пандиза.

Зарадвали се ромите, запели песни, започнали се едни маанета, лял се спирт до зори и три дни крали, били, чупели надгробни плочи, насилвали, горили, убивали и вдигнали един ткаъв ми ти празник за чудо и приказ.

IX

И така както работата му тук на земята привършвала, айфонът на нашия патриот звъннал. На дисплея изписало ЕС – оффф, на тия не им ли писна да ме притесняват, аз се опитвам да водя реформи тук, а те не спират да звънят. 
– Кажете, пронто, кое бре ?? 
– Добър ден, г-н Левски, ние тука Ви звъним, да Ви кажем, че черновата на критичния доклад за Вашата страна е готов и ще Ви го пратим възможно най-скоро.
 – Абе какъв доклад, това не е вярно, няма такива работи, какво пак не Ви харесва у нас. 
– Еми как да Ви кажем. То такова..Съдебната система малко, един вид, абе, куца така да го кажем.
 – Е, нали направих реформи, какво още искате ??
 – Ами то такова, ако може да направим нещо там в нея за нащте хора...нали се сещате ?
 – Ама сте наглии, пфу змия да Ви изпие очите...добре, така да бъде, ама да не съм ви чул повече, айде марш !!!

Помисли малко Левски, въздъхна смръщи вежди, сякаш това дето щеше да каже хич не му бе при сърце и изрече своята девета заповед: „Не лъжесвидетелствай, освен ако не е в полза на някой престъпник, политик или друг подобен.”

X

Накрая Левски преценил, че трябва да даде един последен съвет на българина. В главата му се въртяло нещо от сорта на: „Не пожелавай нищо, което е на ближния ти. Не пожелавай дома на ближния си..” Само където, как може да даде такъв съвет, когато това е в природата на българския гражданин, когато това е дълбоко вкоренено в неговата народопсихология и той неможе да избяга от себе си, а и няма възможност да го направи. Оказало се, че той е безсилен пред завистта, самосъжалението и мързела на българския народ и няма смисъл да се опитва да го промени....,какъвто е бил преди 200-300 години такъв ще си и остане и занапред. Никой бог или личност не ще успее да го промени, мислел си Левски. Единствено сам българинът  има силите да го постигне, но засега той не го е поискал...остава да се надяваме на Чудо.

Апостолът погледнал грижовнически цяла България, сините му очи топло я обгръщали и попивали всеки сантиметър от нея, тогава той с усмивка казал: „Свърших квото мога и ..Дим да ме няма” след това се изпарил безследно, все едно, че никога не е бил при нас. Семето обаче било посято и съвсем скоро се очаквали плодовете от неговата неуморна работа. Тълкуването на заповедите му той оставил на нас...