В търсене на застрашения вид

Чарът се изгуби. Онзи, през който виждаме лицето на любимата по залез и приятелите, седнали на пейката пред блока. Няма чар във въртенето на скрол-а и на пад-а, в снимките и постовете. Не е същото да играеш на градове онлайн и да се криеш в кварталните ниши, докато не чуеш - кой зад мен, кой пред мен… Липсва ми този чар в съществуването ни. Търся го постоянно и все по трудно го намирам. Някой път съм късметлия и виждам случайно падащо зелено листо, кацнало сред жълто-кафявото поле от братовчеди, слегнали се със земята. Такива едни неща, непринудено шармантни, като къща от началото на XXв. , която се е посвила между новите, студени кооперации. Романтиката на миналото - близко и далечно, с твърда крачка върви към множащия се списък с видовете на изчезване. Ще кажете вече има друга харизма, тази на новия век. Сигурно, но за мен не е същото. Не е истинско. Някак си не е мое...

Сладостно детство. Искам си липсите. Всичките

Какво ми липсва от детството. Много неща. Хората сме алчни, за миналите, хубави спомени. Любимите липси на детството изскачат изведнъж. Неусетно се сещате за нещо и се мъчите да го запомните на всяка цена. Вкопчвате се, като в съкровище, което току що сте открили, а вие сте пиратите. Меча ви е пръчка, куцате с единия крак, а окото го криете с ръка. Г.Г. ме подсети за една такава сладка липса. 

Липсва ми момента, в който съм си на село. Косовете кълват гроздето, пеят, а дядо ми се тюхка, но вече май се е отказал да ги гони. Слънцето препича. Звукове, жужене, миризми - всякакви. Най-вече на бабините мекици. Аз съм в старото корито и си правя "кефчета". Радиоточката съобщава нивото на река Дунав на български, френски и руски.... Имааа нема, имааа нема...

Мисъл

В една недемократична държава най-репресирани са интелигентните хора, бедните ( без значение образовани или не) - са просто недоволни и свикнали. 

В моята държава, която е демократична, има много интелигентни граждани, чието положение е зле и започват да свикват с това, както и много бедни хора, които са просто недоволни и свикващи с всичко. Най-лошото обаче е, че има изключителен брой бедни и в същото време интелигенти българи, хибрид между горните две, което е страшно...