Свръх(без)крайности

Това са дните на свръх(без)крайностите.
Реалността се превръна в натъманена стабилност,
податлива само на един - Началникът!
Патриотизмът, гол до кръста и само по потури,
дезертира в патриотарство. Разстрел!
Довчерашни цензури закрещяха: Аве, Цензуре,
ние словоосвободителите те поздравяваме!
Писането го обърна на драскачество,
а културата на културизъм. Театрите станаха на фалш.
Криволаците пък все така не стигат. ВУЗ им построиха.
А по улиците тълпи от пречупени гърбове.
После, защо нямало раждаемост.
Ами, родете вие човече с формата на бумеранг,
докато сте в поза - гледащо надолу куче.

Ultima Thule

Белият ми дроб издиша. Спихнал се е. Не му пука за мене. Нито на вас, очевидно, дето живеете сякаш можете. Аз бях сърце. Току разтуптяло се, изпомпващо мечти. А сега стоя на едно място и трептя като развалил се секундарник на разнебитен китайски часопоказател. Зная, че следващото отброяване може да ми бъде последно. Тъй си съществувам засега в безвремието. На инат. До изнемога. Прилично на ръждива стотинка, чакам дефибрилация. Но режимът на свободата е непредвидим. Сякаш съм част от перверзна игра на хазарт, ала монетата няма печеливша страна. Тя е непрогледно черна и студена като обратната страна на луната. Като мен. Негостоприемен и осеян с кратери. Пълни с горчилка и полуспазени обещания. Няма кой да кацне тук. Освен неживите металически човеци, които ще ми лепнат стикер за негодност. Не съм подходящ донор. Светът не може да съществува чрез мен. Изхвърля ме от системата си, разнебитила се от проби. Може пък да не съм за тук. Само че досега сме стигнали най-далеч до един фъстък. Което не е много окуражаващо, въпреки че сме в годината на свинята. Обаче ми писна от освинване. Аз още ще чакам своята Ултима Туле…

Живеем, както никога досега

Живеем, както никога досега -

има някои липси, но кой ти гледа.

А имането не е като нямането.

Все ще се намери достатъчно,

колкото да не забравиш вкуса му.

Друго е, по е хубаво от преди -

и това си имаш, па и онова.

Разни искат още някакви неща,

но така накрая ще останат без нищо.

По-добре не искай, ако не ти се дава.

А ти получаваш много, така че стискай!

Според теб може и да не е така,

но ти пак си помисли,

защото по-добре да е така,

отколкото да е иначе.

***

Абе, живеем си добре.

Както никога досега.

Има някои липси, но кой ти гледа...