***

Събрал съм в шепи капките дъжд,

а залезите пазя в малки буркани

наредени на рафта до любовите

с пропуснати изгреви, и дните

покрити с космически прах.

Килера напълнил съм с есенна шума

и няколко кестена, и още толкова

сутрини с чай и облачни вечери

колкото се поберат в сърцето ми.

И слушам изтъркани плочи

с шума от гората, с тихия ромон

на изтекла отдавна река

с песни на птици изпяти

и думи за вярност отречени.

Тъй си живея аз скромно и тихо

в малък кратер, там, на луната,

и отдалече бленувам земята

Машиноиди

Ние сме прототипи на човеци:
последен модел, без право на рекламация.
Като междинно звено имаме някои свободи -
да съществуваме без отговорности,
но със задължения.

Чувал съм едно време е имало хора-
от плът, кръв и ценности.
Сложни машиноиди искащи грижа
и трудно подлежащи на поправка.

Днешният изчистен модел е по-лек,
почти безплатен, лесно се поддържа,
подичняващ се безпрекословно.

П.С.
Сърцето ми започна да скърца
чарковете сякаш са ръждясали
нови части обаче никъде няма
ще си карам така докрая,
електронният вариант не бил надежден.

Светът, бездруго, тъй пластичен е!

Не свеждай глава щом те настъпят,

не се обръщай на една страна.

Човече, животът е кратък, изкрещи им -

Ще бъда, ще бъда...ще имам душа!

Светът, бездруго, апатичен е!

Недостоен и с притворен лик, той хули,

а ти недей мълча, стани прав и питай -

Докога, докога, докога….

Светът все по-циничен ще е!

И хиляди изкуствени сърца

ще впомпват само въздух в нас,

докато изхвърлят смисъла.

Но знай, светът голям и тъй различен е!

Свободата, хора, е да се обичаме!