Powered By Blogger

сряда, 9 август 2017 г.

****

Не ме мори жегата, страховете ме мъчат.
Ония, дето нощем не ме оставят на мира,
пък денем ми притискат съннната артерия.
Ония, дето ги получавам по пощата,
в името на справедливостта, ама другата -
не моята, не твоята, не от учебниците.
И тая справедливост расте чрез мен и в теб,
пуска корени, та здраво да се закрепи.
И не можеш да я оспориш, следваш я,
докато не стъпи накриво или не я препънеш.

Тогава разбираш, че и справедливостта кърви!

***

Горчив спомен изплува от миража на миналото лято,
когато аз и ти - без да имаме куража, отрекохме се...
И на брега съдбата изхвърли телата ни безжизнени,
изплюти от дълбините на невъзможното бъдеще -

седнали сгушени на брега, чакайки да дойде есента.

неделя, 6 август 2017 г.

***

Горещината влудяваше и не ти даваше да заспиш, оплиташе те в порочни и тайни мисли за мен, които се залепваха по чаршафите ти без да можеш да ги изгониш.
Сънищата ти избягаха през прозорците в търсене на друго ледено сърце, че твоето се беше разтопило на кристални капчици пот искрящи по кожата ти на лунна светлина. Те обаче се изпариха, в нищото, като целувките ми - влажни и мимолетни, сякаш летен флирт, дето ще го помниш завинаги.