***

Нима сърцето не мечтае

кат звездица да присветва

в небосвода тъй смоглив,

нима да свикнем трябва

без ония, простите неща,

а светът ни да е сложен,

без въобще да е красив.

Може би така и трябва,

но малко ми е мъчно,

че никога не ще узная

края на лунната разходка

по затаилите дъха си

градски улици, чакащи -

дали ще я целуна, или не.

***

на М.

Дълго те чаках да се сбъднеш,

бавно и напоително бленувах,

да се случиш сякаш от нищото,

пък ти се появи иззад онзи ъгъл,

така все едно вечно те е имало

а аз съм бил несътворен за теб.

***

Нагласихте ли си алармите

на всичките будилници?

Вечно звънящи на пожар

в точния час за живеене,

който винаги проспивате.

Отбелязахте ли си и тази година

датата за правене на добро

с кръгче, в удебелено червено,

когато пак ще сте заети.

Целунахте ли вашия любим

и прошепнахте ли му на уше,

че го обичате колко живота,

ако не сте, направете го, днес,

дори и да не е по график.