Къде си, когато те няма?

на Теб 

Къде си ти, когато те няма?

Леглото ми е прилежно оправено,

а във второто чекмедже на раклата

има само един черен ластик за коса.

Къде си ти, когато те няма?

Вълните методично, една подир друга,

изтриваха като на игра стъпките в пясъка

онези извървените и другите, що предстояха.

Къде си ти, когато те няма?

Знаеш ли, може би никога не те е имало,

а съм те създал със силата на мисълта си,

защото си съвършена, сякаш магичен сън.

***

Виелица от фини снежинки

правят преспи в сърцето ми,

смразено от миналите зими.

Къде си ти - да ги събираш

с изплезен към небето език,

да ги направиш на снежен човек.

***

Гърмежите им не отекват в сърцата,

но очите го виждат, ушите ни чуват

как под тях рухват кафяви режими

изградени с гласа и младостта ни,

с кръвта, която изповяда и опрости

греховете им - заслепени от вярата,

от апатията, прокарала по вените -

живеем в себе си, за тънка изгода,

а не за свободата и за него, народа.