***

имам в излишъци

безплатни мигове щастие

събрани в шепите

малки парченца големи усмивки

ще посипя на главите ви

за да не ме гледате все лошо

щом си нямате други

освен собствените

смачкани и леко криви

***

наивни са мечтите

забравени на сутринта

в нощта останали

на топло под одеалото

неслучена е свободата

изписана на латиница

и гръмко крещяна,

на маса и с чаша в ръка

нерадостен е животът

щом си избрал

да не сътворяваш реалности

а намръщен да ги консумираш

***

привечер,
когато небето тъгува,
по гаснещото лято,
а облаците го
гримират в розово,
попили сълзите му,
за да се усмихне
преди сън