Нашата истина все стои в тъмното,
изплъзва се от очите ни,
минава между пръстите
и се загубва в думите.
Нашата истина това я устройва,
свикнала е вечно да ни няма
рядко да бъде търсена
и никога откривана.
Но нашата истина е там и чака,
самотна и уплашена,
да се спомним
за нея.
вторник, 18 септември 2018 г.
сряда, 5 септември 2018 г.
***
Надпреварвах се с живота,
дали ще успея да мина между капките
преди той да ме прецака.
Безплатните ми опити обаче бързо свършиха
и аз се предадох безславно,
осъзнал, че не мога да победя противник,
когото почти не познавам.
Сложих си протекторите за сърце,
наведох глава и закрих лицето си в шепи.
Сега остана само да чакам...
Абонамент за:
Публикации (Atom)