Машиноиди

Ние сме прототипи на човеци:
последен модел, без право на рекламация.
Като междинно звено имаме някои свободи -
да съществуваме без отговорности,
но със задължения.

Чувал съм едно време е имало хора-
от плът, кръв и ценности.
Сложни машиноиди искащи грижа
и трудно подлежащи на поправка.

Днешният изчистен модел е по-лек,
почти безплатен, лесно се поддържа,
подичняващ се безпрекословно.

П.С.
Сърцето ми започна да скърца
чарковете сякаш са ръждясали
нови части обаче никъде няма
ще си карам така докрая,
електронният вариант не бил надежден.

Светът, бездруго, тъй пластичен е!

Не свеждай глава щом те настъпят,

не се обръщай на една страна.

Човече, животът е кратък, изкрещи им -

Ще бъда, ще бъда...ще имам душа!

Светът, бездруго, апатичен е!

Недостоен и с притворен лик, той хули,

а ти недей мълча, стани прав и питай -

Докога, докога, докога….

Светът все по-циничен ще е!

И хиляди изкуствени сърца

ще впомпват само въздух в нас,

докато изхвърлят смисъла.

Но знай, светът голям и тъй различен е!

Свободата, хора, е да се обичаме!

Въздишка съм аз

Въздишка съм аз и вечно търся покой,

че наедно съм събрал всички бесове

и никога не ще се спрат. За мене няма лек,

само вечно препускане из просторите

дордето остана без сили да се боря

и не им подаря свободата си,

а те не ме разкъсат.

Тъй ще се превърна в дихание,

в онзи хладен звезден лъх,

що опива тайно мислите нощем

и нашепва магични слова,

а ти безропотно им се отдаваш.

На сутринта ще ме вдишаш до дъно,

и вкопчил се в теб, вече не ще се откъсна,

докато сърцето ти не признае,

че винаги си ме обичала...

Чак тогава, ще се понеса към безкрая.