Бележка за Вселената

Какво е Вселената с тези милиарди планети и животи? Мехурчета от пяна, продухани от дъното на нищото, които се лутат безпътно в пространството...докато се спукат !!!  Майната му на този садист, хващам совалката и пълен напред към безтегловността и милиардите шансове да бъда блъснат от случайни късове материя и изпепелен до молекули от радиацията. Животът извън мехура не ти дава много перспективни възможности:  или живееш както експериментален плъх, или щъкаш като свободен електрон и чакаш докато безсмисленото ти съществуване свърши.  Жалка игра на онзи/онези от там долу/горе/ляво/дясно, дано им се върне тъпкано. Създателят ни или е тотално некадърен геймър или ангелите го разсейват прекалено много. Пък и програмистът не се е справил добре. И тялото ти не е като тяло – я крив нос, я заешка устна, къси крака, космати крака и прoчие крайници. Чувствата и те така, всичките до едно са егоистични като на първо място е любовта! Абе, бъг-а в системата е очеизваден, само че нито антивирусната на религията може да помогне, нито тази на парите. Бъг-а дава засечки постоянно, и макар вирусите да могат да се сложат под карантина, той се намира  в основата на структурата и нищо не може да се направи, за да изчезне.  Дори не може да се открие какъв е всъщност проблемът, трябва да се изтрие цялата система и да се почне отначало... Пък на кой би му се занимавало с подобни екстравагантни  дейности? На никой!

***

Да съществуваш между посредствеността и величието.

Всичко започва и свършва с мотивацията, ако я имаш въобще.

Естеството на нещата се губи още в началото или въобще не се знае.

Душата е притисната с воденичен камък отрано.

Мисълта лети...ама спускайки се надолу, стремглаво.

Примирението те запраща в реалността, а тя ти отвръща здраво в муцуната.

Желанията си стоят уютно в сънищата ни.

Животът тече и те мокри до кожа и кости без милост.

Ядем слънце (на шарена сянка) и пием любов  (извратена при това).

Фалшове и смях, лицемерие с целувка по пощата.
Добре че съществува нещото наречено Музика.

Птичка в кафез е малко да се каже – Орел в клетка 1 на 1 метра ... Аз се намирам в пет затвора:

Първият – страната ми.

    Вторият – съгражданите ми.

       Третият – живота в страна ми заедно със съгражданите ми.

          Четвъртият – кутийкообразната ми стая.

              Петият – самия Аз:

1) На съзнанието ми    и    2) Най-страшният ( когато чувстваш нещо вътре в гърдите ти как е притиснато, смачкано, полудяло от клаустрофобия, блъска по страните на ковчега до полудяване – според мен борбата за въздух на рибата, която е хвърлена на сухо загатва за шизофренната агония на това състояние.. )

Иначе Вие не ми се връзвайте много. Аз съм един песимистичен, но винаги изпълнен поне с искрица надежда, усмихнат човек. Светът е хубав, живота и хората също – слънце, дървета и птички, цветя и рози, бла бла бла ...и бла бла. Само някой път много ми се догажда от тях, даже доста често      :)